Ето какво бихме искали да знаете за традициите:
Обичай е, щом болният издъхне, да се приготви кравай, който бива изяждан от присъстващите за здраве. Вярва се, че едва тогава душата излиза от къщи и се върти над комина. Следва месенето на друг кравай – препеченяк, който също се изяжда и след който душата се отправя в дългия си път. Характерно е да се отварят прозорците или вратата, да обръщат паниците наопаки, да покриват огледалото и портретите.
Тялото бива окъпвано или поне измито, като във водата се слага босилек “за хубава миризма”. Строго се следи очите да не останат отворени – смята се, че скоро ще умре друг.
Мъртвецът се облича в чисто облекло, обикновено ново, и бива покрит с покров – бяло платно, вярва се, че в него покойникът се явява пред бога. На умрелите момци и девойки обличат някоя младоженска дреха.
Съществува вярване, че в гроба умрелите имат същите нужди като живите, и затова в ковчега се слагат ябълки, хляб, сухи плодове. Постоянен обичай е слагането на пари в джоба, за да се откупи от оня свят.
Многобройни са обичаите за предпазване на умрелия от вампирясване – полагат се край трупа кръстче, чесън, икона, тамян.Известяването на смърт става с редки удари на черковната камбана. Мъртвецът е оплакван от близките със силен глас. Смята се страшно и грешно да не бъде оплакван.
Навсякъде починалият се слага в ковчег (ракла, сандък). Преди изнасянето му от дома близките се прощават с покойника. Гробището обикновено е близко до селото и гробът се нарича къща или дом на умрелия. Всеки присъстващ смята за дълг да хвърли пръст върху ковчега и да каже: “Лека ти пръст” или “Бог да те прости”. Напускайки гробището или стигайки у дома си, близките си измиват ръцете – за да измият лошото от себе си.
Върху гроба, откъм главата се слага кръст. На четиридесетия ден се прави трапеза на гроба. Други помени се правят на третия и деветия месец, както и на първата и третата година. Траурът се изразява в облеклото и поведението (жалене) на близките. Жалещите жени носят черни дрехи, черни забрадки и нямат никакви накити.
Кремирането на телата на покойниците се извършва в нови съвременни кремационни пещи в крематориума в гр. София. За извършване на кремацията, тялото задължително трябва да е в дървен ковчег и в него не трябва да има метални части, предмети и материали.
Горивният процес в пещите е напълно автоматизиран и не позволява влизане на повече от един ковчег. Температурата, при която изгаря тялото, е 800°-1000°С.
Средната продължителност на една кремация е около 70 минути. След приключване на горивния процес, костите се охлаждат, смилат се и праха се запечатва в урна.
Помени се правят на гроба, в църквата или у дома. Преди определения час занасяме в храма /на гроба/ това, което според възможностите си сме приготвили за раздаване и записваме имената на нашите покойници за молитвено поменаване.
Свещеникът прави молитвено възпоменание за починалите, прелива гроба с вода и червено вино за спомен на Христовата жертва за нас. Подава се варено жито, хляб или пита и вино. Това са задължителните продукти, които трябва да присъстват на помена.
Тамянът символизира чистата ни молитва, която възлиза от Бога, запалването на свещта – горещата ни вяра, а пламъчетата й напомнят за безсмъртието на душите на покойниците.
– 3-тия, 9-тия и 40 – тия ден след смъртта.
– на 3, 6 и 9 месец
– на 1 година
През следващите години – при желание на близките на починалите.
– през първата седмица на Великия пост
– от Лазаровден до Томина неделя
– от навечерието на Рождество Христово до Ивановден
Агенцията предлага всичко необходимо за помена /панихида/ на вашите близки-жито, погача, вино, раздавки, прибори. Нужно е да посетите офисите или да се обадите по телефона, за да заявите вашето желание.
Задушница е ден за възпоменаване душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите.В тези дни във всеки православен храм се извършва богослужения – Литургия заупокой и обща панихида, която отбелязваме като Задушница.
На този ден близките посещават гроба, преливат го с вино, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват гроба с тамян и след това раздават жито и храна за „Бог да прости мъртвите души”. На гроба на починалите правим т.нар. помени или раздавки.
Прието е да подаваме варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши или бонбони. Защо именно жито и вино, какво символизират те? Житното зърно „няма да оживее ако /първо/ не умре”(1 Кор.15:36), затова вареното жито ни припомня нашето бъдещо възкресение, а виното символизира животодателната лоза на Иисус Христос и неговата пречиста кръв в тайнството на светото Причастие. (Йоан 15:4)
Освен близките ни, дошли да почетат и да се помолят за нашите близки, подаваме и на хората около съседните гробове, та и те да измолят прошка от Бога за тях, както и ние за техните обични.
Общ помен на починалите Църквата извършва:
– в съботния ден срещу Неделя Месопустна /пред Великия пост/- срещу Месни заговезни -следете нашия църковен календар февруари или март
– в съботния ден срещу Петдесетница /Черешова задушница/ – следете нашия църковен календар май или юни
– в съботния ден срещу Архангеловден /Архангелова задушница/ – следете нашия църковен календар октомври или ноември
Всичко необходимо за Задушница предлага агенцията – жито, погача, раздавки, прибори, като може да се направи предварителна заявка в офисите или по телефона.
